Час за излитане
Хубаво е посред нощните завеси
някой да пререже правилата,
върху голите дървета да намята
думи, несъбрани в словоред за двама.
Тъй са тъжно потъмнели
клапите в сърдечния контейнер,
зеят празнини в душевните долапи,
зимно е от теб до мен по Целзий...
Чакам на самотна гара влака
с твоя лик от днес до понеделник -
всеки празен час отеква в мрака
като лист отронен из калта безвремие.
Ако слезеш в моя свят помръкнал,
слънчево ще викне в мегафона
дяволски стрелочник: двама ще летят нагоре!
Влакът отпътува във посока Обич!
© Златина Георгиева Все права защищены