Чаша незабрава 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

• feia (Вилдан Сефер)

  2012-03-23T19:05:22+02:00
  Аплодисменти!
• valia1771 (Ивон)

  2012-03-22T21:25:58+02:00
  Хубаво е!
• fervor (fervor)

  2012-03-22T21:05:09+02:00
  Харесах!Поздрав и от мен, Мариан!
• ivanleko91 (Ангел Колев)

  2012-03-22T20:56:04+02:00
  И още сто - за мен, Френд...
  Браво!
• ananel (Нелиса)

  2012-03-22T20:21:25+02:00
  Хареса ми.
• yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

  2012-03-22T19:36:49+02:00
  Хареса ми!
  Поздравления!
• severianin (Валентин Чернев)

  2012-03-22T19:26:57+02:00
  Добре замислено, добре реализирано. Един монолог, който е и полемика със собственото Аз и с обекта на внушения. Впечатлява насищането на езика с елементи от живото човешко общуване, без да е прекрачена границата на варваризиране на изказа. Поздравявам! И сам щях да предложа промяната, за която говори Нели - въпрос на елементарно инверсиране на изречението...
• Nelsan (Нели Вангелова)

  2012-03-22T13:57:55+02:00
  Хареса ми. Бих искала да ти предложа само една малка промяна, заради ритъма, вместо "И питам се сам, докога ли още", да стане "и сам се питам, докога ли още". Но ти си решаваш. Успех!