Чаши
Колко ли чаши съм вече изпила?
Колко ли чаши съм вече строшила?
Чаши със обич, със нежност, със жал...
Чаши, пълни с горчива печал...
Чаши подадени, от вярна ръка,
или предателства, с отровна следа!
И пак ги поемам и пак пия жадно!
Посрещам неизвестното безпощадно!
Изпивам всичко! Без остатък!
Хвърлям чашата и... дай нататък!
Как не се научих чашите да си подбирам?!
Как хората не започнах да избирам?!
И все боли ме и кървя!
И пак вървя! Вървя! Вървя!
Докато спъна се и падна!
И пак, повярвай, ще съм жадна!
Знам, пътят ще си продължава!
Без мен и моята жарава!
Без жаждата ми за живот!
Наздраве! За спасителния брод!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Ангелова Все права защищены
