1 авг. 2005 г., 08:37

Часовете са мъниста

Поэзия

991 0 1

Часовете са мъниста,
разхвърляни над хребета на планините -
капчици от кехлибарено мастило
изтичащо през пръстите на дните,
а ти си лист, на който се изписвам
под сянката подобно орнамент
и пулса на сърцето ускорен
притихва във предверието светло
на мисъл, чрез която те изграждам.
А румените думи - като в стих,
попиват върху челото на камъка...
Под него изворът на Любовта е жив.
Отместиш ли го с мисъл само
ще бликне нероденото във нас
и ще залее цялата ни същност...
Над космоса повигам се на пръсти
и с цялата си обич те целувам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...