Часовете са мъниста
Часовете са мъниста,
разхвърляни над хребета на планините -
капчици от кехлибарено мастило
изтичащо през пръстите на дните,
а ти си лист, на който се изписвам
под сянката подобно орнамент
и пулса на сърцето ускорен
притихва във предверието светло
на мисъл, чрез която те изграждам.
А румените думи - като в стих,
попиват върху челото на камъка...
Под него изворът на Любовта е жив.
Отместиш ли го с мисъл само
ще бликне нероденото във нас
и ще залее цялата ни същност...
Над космоса повигам се на пръсти
и с цялата си обич те целувам...
разхвърляни над хребета на планините -
капчици от кехлибарено мастило
изтичащо през пръстите на дните,
а ти си лист, на който се изписвам
под сянката подобно орнамент
и пулса на сърцето ускорен
притихва във предверието светло
на мисъл, чрез която те изграждам.
А румените думи - като в стих,
попиват върху челото на камъка...
Под него изворът на Любовта е жив.
Отместиш ли го с мисъл само
ще бликне нероденото във нас
и ще залее цялата ни същност...
Над космоса повигам се на пръсти
и с цялата си обич те целувам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Всички права запазени
