Часовници стари, навсякъде покрай мен,
запазили в себе си интимен момент,
очертавайки със свойте спрели стрелки стар свят,
чужд на мечти, страсти замразени в миг.
Дори целият прах събрал се в тях,
не ражда във всеки желания смях.
Часовник запазил в себе си скромност, истински грях,
тази стрелка загубила своя размах, спряла за миг живота в час.
Те още са там, забравени дни на нашия блян,
един часовник, събрал в себе си години безброй,
забравен живее вечно в своя покой.
Завинаги в него, моменти порой...