7 нояб. 2008 г., 22:05

Часовници 

  Поэзия » Другая
546 0 2

Часовници стари, навсякъде покрай мен,

запазили в себе си интимен момент,

очертавайки със свойте спрели стрелки стар свят,

чужд на мечти, страсти замразени в миг.

 

Дори целият прах събрал се в тях,

не ражда във всеки желания смях.

Часовник запазил в себе си скромност, истински грях,

тази стрелка загубила своя размах, спряла за миг живота в час.

 

Те още са там, забравени дни на нашия блян,

един часовник, събрал в себе си години безброй,

забравен живее вечно в своя покой.

Завинаги в него, моменти порой...

 

© Атанас Къшев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ам, опитах се да го прочета без греха и не се получи така,както го е направил Наско-Поздрави!
    Ники!
  • т'ва за греха беше излишно
Предложения
: ??:??