25 июн. 2011 г., 15:41

Част първа

1.1K 0 3

Спокойна вечер, мир след знойно пладне,

сребриста, лунна нощ.

Талази мътни и прохладни

се носят с исполинска мощ.

Една след друга бързат и налитат,

настигат се, преливат се със вой,

издигат се високо и политат,

и дяволска бродерия изплитат

от морска пяна, пръски и порой.

И, стигнали до пясъчния бряг,

на хиляди частици се разбиват

и там като дихание заливат

тъмнеещия топъл плаж. И пак

поемат своя път нетърпеливо.

Красиво, романтично е, мълчиш

и леко потреперваш и стоиш

облегната в захлас на перилата,

понесена неволно на крилата

на своята несбъдната мечта.

А аз до теб, загледан във вълните,

притискам те, разрошвам ти косите

и твойто нежно тяло съзерцавам

възбудено. Отново полудявам

от мамещата твоя красота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Белев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...