Jun 25, 2011, 3:41 PM

Част първа

  Poetry
1.1K 0 3

Спокойна вечер, мир след знойно пладне,

сребриста, лунна нощ.

Талази мътни и прохладни

се носят с исполинска мощ.

Една след друга бързат и налитат,

настигат се, преливат се със вой,

издигат се високо и политат,

и дяволска бродерия изплитат

от морска пяна, пръски и порой.

И, стигнали до пясъчния бряг,

на хиляди частици се разбиват

и там като дихание заливат

тъмнеещия топъл плаж. И пак

поемат своя път нетърпеливо.

Красиво, романтично е, мълчиш

и леко потреперваш и стоиш

облегната в захлас на перилата,

понесена неволно на крилата

на своята несбъдната мечта.

А аз до теб, загледан във вълните,

притискам те, разрошвам ти косите

и твойто нежно тяло съзерцавам

възбудено. Отново полудявам

от мамещата твоя красота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Белев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...