25.06.2011 г., 15:41

Част първа

1.1K 0 3

Спокойна вечер, мир след знойно пладне,

сребриста, лунна нощ.

Талази мътни и прохладни

се носят с исполинска мощ.

Една след друга бързат и налитат,

настигат се, преливат се със вой,

издигат се високо и политат,

и дяволска бродерия изплитат

от морска пяна, пръски и порой.

И, стигнали до пясъчния бряг,

на хиляди частици се разбиват

и там като дихание заливат

тъмнеещия топъл плаж. И пак

поемат своя път нетърпеливо.

Красиво, романтично е, мълчиш

и леко потреперваш и стоиш

облегната в захлас на перилата,

понесена неволно на крилата

на своята несбъдната мечта.

А аз до теб, загледан във вълните,

притискам те, разрошвам ти косите

и твойто нежно тяло съзерцавам

възбудено. Отново полудявам

от мамещата твоя красота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Белев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...