25.06.2011 г., 15:41 ч.

Част първа 

  Поезия
782 0 3

Спокойна вечер, мир след знойно пладне,

сребриста, лунна нощ.

Талази мътни и прохладни

се носят с исполинска мощ.

Една след друга бързат и налитат,

настигат се, преливат се със вой,

издигат се високо и политат,

и дяволска бродерия изплитат

от морска пяна, пръски и порой.

И, стигнали до пясъчния бряг,

на хиляди частици се разбиват

и там като дихание заливат

тъмнеещия топъл плаж. И пак

поемат своя път нетърпеливо.

Красиво, романтично е, мълчиш

и леко потреперваш и стоиш

облегната в захлас на перилата,

понесена неволно на крилата

на своята несбъдната мечта.

А аз до теб, загледан във вълните,

притискам те, разрошвам ти косите

и твойто нежно тяло съзерцавам

възбудено. Отново полудявам

от мамещата твоя красота.

© Георги Белев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??