8 июн. 2014 г., 20:02

Частица от любов

678 0 3

 

      

       Една частица от любов,

 

        това съм аз - любов  човешка.                                 

        Тайфуна вихрещ се в мусонни пари.

        През пламъци, клокочеща и жежка

        съм  самородна буря от пожари.

    

 

        Сама създавам любовта,

    

         а тя  понякога е златна дрипа в  есен,

         а тя понякога е сред  виелици - пъртина.

         Сред самотатавопълната песен,

         но винаги е песен за двамина.

 

        За любовта съм древната  скиния.

                                                                      

         Аз съм подателят и получателят,

         върху плика ù съм  клеймото и адреса,

         на нейното безсмъртие - двигателят

          и целомъдрената ù метреса.

 

          И  камъкът крайъгълен на храма ù.

       

           Една любовна пленница и романтичка,

           брояща всяка нощ звезди.

           През тъмните  зеници еретически

            извайвам  светотатства и мечти.

                                                                                                                                                                                                  

           Аз съм святата ù блудница.

             

           А дланите ми са молитвени  вигвами,

           издигнати в окото на Сахара,

           под сянката на пирамидални драми,

           на любовта в оброчището старо.

 

           Живота си обрекох да я позная.     

          

            Любов като „ези- тура” в паричка,

            безспорно”дежа вю” през вековете.

            Аз съм частица от любов във Всичко,

            любов от мен за мен - чрез Боговете.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...