Една частица от любов,

        това съм аз - любов  човешка.                                 

        Тайфуна вихрещ се в мусонни пари.

        През пламъци, клокочеща и жежка

        съм  самородна буря от пожари.

        Сама създавам любовта,

         а тя  понякога е златна дрипа в  есен,

         а тя понякога е сред  виелици - пъртина.

         Сред самотатавопълната песен,

         но винаги е песен за двамина.

        За любовта съм древната  скиния.

         Аз съм подателят и получателят,

         върху плика ù съм  клеймото и адреса,

         на нейното безсмъртие - двигателят

          и целомъдрената ù метреса.

          И  камъкът крайъгълен на храма ù.

           Една любовна пленница и романтичка,

           брояща всяка нощ звезди.

           През тъмните  зеници еретически

            извайвам  светотатства и мечти.

           Аз съм святата ù блудница.

           А дланите ми са молитвени  вигвами,

           издигнати в окото на Сахара,

           под сянката на пирамидални драми,

           на любовта в оброчището старо.

           Живота си обрекох да я позная.     

            Любов като „ези- тура” в паричка,

            безспорно”дежа вю” през вековете.

            Аз съм частица от любов във Всичко,

            любов от мен за мен - чрез Боговете.