19 окт. 2013 г., 21:38

Че в мене вълк живее - знам отдавна...

Поэзия

937 0 5

Вълчи вой в нощна тишина...
Стоя и слушам шеметно замаян.
Над мен блести сияйната луна,
обгръщаща душата ми в омая.

Вълците - чувствам ги в мен,
усещам в нас кръвта една и съща.
На дивото живея аз в плен,
в гърдите ми тупти сърцето вълче.

Хищна мощ вътре в мен кипи,
в очите лумва онзи вечен пламък.
Проклятие и дар са те - уви!
Че в мене вълк живее - знам отдавна...

Евелина Панева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Plevelone (Плевел)

Какво олицетворение . Когато са млади всички млади смятат себе си за различни (това ми го каза един поет). Но всъщност всички сме подобни. Добре написано е .

2013-12-07T20:14:53+02:00
oksimoron (Христов)

Поздрав!

2013-10-27T21:45:19+02:00
Evelina7 (Евелина Панева)

Благодаря, Силве
Дени, благодаря ти Малко самоописание не е излишно понякога

2013-10-27T21:14:36+02:00
denissa (Дениса Деливерска)

Поздрав на теб и хищника, Еве! Добре си го описала!))

2013-10-26T21:10:16+03:00
sidi13 (Силвия Димова)

Аплодисменти!

2013-10-20T09:59:02+03:00