Че в мене вълк живее - знам отдавна...
Вълчи вой в нощна тишина...
Стоя и слушам шеметно замаян.
Над мен блести сияйната луна,
обгръщаща душата ми в омая.
Вълците - чувствам ги в мен,
усещам в нас кръвта една и съща.
На дивото живея аз в плен,
в гърдите ми тупти сърцето вълче.
Хищна мощ вътре в мен кипи,
в очите лумва онзи вечен пламък.
Проклятие и дар са те - уви!
Че в мене вълк живее - знам отдавна...
Евелина Панева
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евелина Панева Todos los derechos reservados
. Когато са млади всички млади смятат себе си за различни (това ми го каза един поет). Но всъщност всички сме подобни. Добре написано е 
