19 oct 2013, 21:38

Че в мене вълк живее - знам отдавна... 

  Poesía
628 0 5

Вълчи вой в нощна тишина...
Стоя и слушам шеметно замаян.
Над мен блести сияйната луна,
обгръщаща душата ми в омая.

Вълците - чувствам ги в мен,
усещам в нас кръвта една и съща.
На дивото живея аз в плен,
в гърдите ми тупти сърцето вълче.

Хищна мощ вътре в мен кипи,
в очите лумва онзи вечен пламък.
Проклятие и дар са те - уви!
Че в мене вълк живее - знам отдавна...

Евелина Панева

© Евелина Панева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Какво олицетворение . Когато са млади всички млади смятат себе си за различни (това ми го каза един поет). Но всъщност всички сме подобни. Добре написано е .
  • Поздрав!
  • Благодаря, Силве
    Дени, благодаря ти Малко самоописание не е излишно понякога
  • Поздрав на теб и хищника, Еве! Добре си го описала!))
  • Аплодисменти!
Propuestas
: ??:??