19.10.2013 г., 21:38

Че в мене вълк живее - знам отдавна...

940 0 5

Вълчи вой в нощна тишина...
Стоя и слушам шеметно замаян.
Над мен блести сияйната луна,
обгръщаща душата ми в омая.

Вълците - чувствам ги в мен,
усещам в нас кръвта една и съща.
На дивото живея аз в плен,
в гърдите ми тупти сърцето вълче.

Хищна мощ вътре в мен кипи,
в очите лумва онзи вечен пламък.
Проклятие и дар са те - уви!
Че в мене вълк живее - знам отдавна...

Евелина Панева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евелина Панева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какво олицетворение . Когато са млади всички млади смятат себе си за различни (това ми го каза един поет). Но всъщност всички сме подобни. Добре написано е .
  • Поздрав!
  • Благодаря, Силве
    Дени, благодаря ти Малко самоописание не е излишно понякога
  • Поздрав на теб и хищника, Еве! Добре си го описала!))
  • Аплодисменти!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...