4 июл. 2006 г., 06:57

Черен Хумор

2.4K 0 5
Черен Хумор

Моите думи са черен хумор:
Изказани с чувство за тъга.
Няма радост в тъмнината.
Няма дори следа от пепелта.

Моите мисли са хумористични.
Аз се надсмивам над света.
Всички са ми безразлични,
Хората ме лишиха от топлота.

Всеки ден виждах слънцето,
Очаквайки този път да блести за мен.
Когато то ме отбягваше,
Аз почернях този ден.

Моя живот е черен хумор,
Не завися от никого тук.
Моята душа се забавлява,
На забавните хора напук.

Знам , че ви харесва този хумор.
Хайде , посмейте се над мен!
Знам , че сам си причиних всичко.
Понякога на себе си съм в плен.

Няма смисъл да се шегувам.
Понякога имам нужда да замълча.
Няма нужда да се преструвам,
Че не плача под дъжда.

И само смехът ми ироничен
Би ме пощадил след целия гняв.
Колкото и да съм лиричен,
Нямам купчина писма в шкаф.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих!
  • Невероятен стих!
    Просто оставам без думи!
  • Няма нужда да се преструвам,
    Че не плача под дъжда.
    ...
    Хареса ми твоята мъжка откровеност!
    Поздрав Кристо и щастие ти желая
  • "Няма нужда да се преструвам,
    Че не плача под дъжда."
    Плачеш и ти, нали!
    Много си тъжен, заболя ме от стиха ти!
    Не се надсмивам...искам да ти пожелая ведрост и много радост!
    Ако позволиш и да те прегърна!
  • Аз пък имам огромно купчина писма в шкаф,но това не ме прави по-малко самотна на моменти...Харесва ми,но ме натъжава,откривам малко и от себе си...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....