29 янв. 2015 г., 17:56

Черен парфюм

1.4K 0 2

Любовта е черна болка,

погубваща душата, сривате се,

изгубвате се в себе си...

Кои сме?

Едни луди за връзване поддали се,

на моментен копнеж, вложили цялата си същност

в любовта към другия...

Дори мислейки за своята изгора,

сърцето започва да бие лудо

и сълзите рукват,

без покана, по лицето се стичат...

Макар и любов споделена да се случи

на вас, болката равна изглежда, нали?

Когато изгубите най-важното за вас,

мислите не бихте се влюбили така отново...

Жестоко грешите, чувството 

избледнява като червило по устните,

като парфюм на шията...

Нищо не трае вечно,

дори най-добре парфюмираната любов! 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александрина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...