Jan 29, 2015, 5:56 PM

Черен парфюм

  Poetry » Love
1.4K 0 2

Любовта е черна болка,

погубваща душата, сривате се,

изгубвате се в себе си...

Кои сме?

Едни луди за връзване поддали се,

на моментен копнеж, вложили цялата си същност

в любовта към другия...

Дори мислейки за своята изгора,

сърцето започва да бие лудо

и сълзите рукват,

без покана, по лицето се стичат...

Макар и любов споделена да се случи

на вас, болката равна изглежда, нали?

Когато изгубите най-важното за вас,

мислите не бихте се влюбили така отново...

Жестоко грешите, чувството 

избледнява като червило по устните,

като парфюм на шията...

Нищо не трае вечно,

дори най-добре парфюмираната любов! 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александрина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...