Jan 29, 2015, 5:56 PM

Черен парфюм

  Poetry » Love
1.4K 0 2

Любовта е черна болка,

погубваща душата, сривате се,

изгубвате се в себе си...

Кои сме?

Едни луди за връзване поддали се,

на моментен копнеж, вложили цялата си същност

в любовта към другия...

Дори мислейки за своята изгора,

сърцето започва да бие лудо

и сълзите рукват,

без покана, по лицето се стичат...

Макар и любов споделена да се случи

на вас, болката равна изглежда, нали?

Когато изгубите най-важното за вас,

мислите не бихте се влюбили така отново...

Жестоко грешите, чувството 

избледнява като червило по устните,

като парфюм на шията...

Нищо не трае вечно,

дори най-добре парфюмираната любов! 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александрина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....