Любовта е черна болка,
погубваща душата, сривате се,
изгубвате се в себе си...
Кои сме?
Едни луди за връзване поддали се,
на моментен копнеж, вложили цялата си същност
в любовта към другия...
Дори мислейки за своята изгора,
сърцето започва да бие лудо
и сълзите рукват,
без покана, по лицето се стичат...
Макар и любов споделена да се случи
на вас, болката равна изглежда, нали?
Когато изгубите най-важното за вас,
мислите не бихте се влюбили така отново...
Жестоко грешите, чувството
избледнява като червило по устните,
като парфюм на шията...
Нищо не трае вечно,
дори най-добре парфюмираната любов!
© Александрина Петрова Всички права запазени