Череша, сливата и аз
В градината ми стана чудо:
дърво, отрупано със плод!
А мислех, сливата без друго,
с напуканата си коруба,
от не дотам елитен род,
мъзгата на която мина,
ще трябва с брадва да сека –
за огрев гладната камина
през зимата дърва да има,
лед хване ли бъбривата река.
Наблизо листнала череша
короната виси възбог.
Тук вятър клонките разресва
една натруфена принцеса,
но не намира в нея плод.
Полегнал на земята топла,
за себе се замислям аз,
че както тъй в лехата чопля,
дали за мен не готвят сопа,
отруден, немощен, без глас?
О, не!... Не е добра идея
такава участ тук за мен...
Не мога аз да свиря, пея,
но с рожбите си се гордея
и моят плод е стих роден!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
