rudin (Иван Христов)
858 1444
6.09.2012 г., 7:39 ч.

Череша, сливата и аз 

  Поезия » Друга
562 0 3

 

В градината ми стана чудо:

дърво, отрупано със плод!

А мислех, сливата без друго,

с напуканата си коруба,

от не дотам елитен род,

 

мъзгата на която мина,

ще трябва с брадва да сека –

за огрев гладната камина

през зимата дърва да има,

лед хване ли бъбривата река.

 

Наблизо листнала череша

короната виси възбог.

Тук вятър клонките разресва

една натруфена принцеса,

но не намира в нея плод.

 

Полегнал на земята топла,

за себе се замислям аз,

че както тъй в лехата чопля,

дали за мен не готвят сопа,

отруден, немощен, без глас?

 

О, не!... Не е добра идея

такава участ тук  за мен...

Не мога аз да свиря, пея,

но с рожбите си се гордея

и моят плод е стих роден!

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??