Черна нощ
Видях луната
и някак странно чувство ме прониза като с нож!
Навън е нощ... навън е тъмна нощ...
Видях звездите.
А те ме търсиха със своите изгарящи очи...
Но ме боли... За Бога, как боли!
Докоснах вятъра
и той разля косите ми от лудост вдъхновен!
Какъв рефрен! Обичан стар рефрен...
Почувствах облака,
опитващ се да скрие в ласка лунния сатен...
Прегръщай мен!... Прегръщай само мен!
Почувствах Бог!
Душата ми изпълващ със нестихващи молби...
Прости ми! Аз съм грешна, но... прости!
Покрих очи,
ненужни са, животът е потънал във сумрак...
Дали е знак? Дали е чакан знак?!
Почувствах студ -
прозорецът отворен ме докосна до страха,
че съм сама... пронизващо сама...
Удари звън...
Часовникът отмери със достойнство полунощ.
Навън е нощ... Навън е черна нощ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дида Христозова Все права защищены
