6 мар. 2011 г., 20:08

Черна роза

937 0 0

След години се връщаш и питаш
защо те доведох тук на старото, нашето място,
при първата среща, спомени минали...
твърдиш, че още обичаш.
Почакай, не бързай с целувките нежни,
целувките, може би, ще бъдат излишни
след всичко, което ще ти разкрия...
обичах много, но казах - обичах, минало време.
Черната роза пред тебе оставих,
когато зарових в кутийка спомените
от любовта за теб и мен...
днес празнуваме десет години раздяла.
Ти плачеш... О, боже, не вярвам,
оплакваш любов отлетяла,
тъжиш за отдавна починала рана,
заровени спомени, покойна любов.
Да, плачеш на гроба на твойта любов,
преди време разбирах... но вече е късно и смешно,
аз тръгвам, оставям те сам с тъгата...
на тръгване черната роза вземи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Зарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...