След години се връщаш и питаш
защо те доведох тук на старото, нашето място,
при първата среща, спомени минали...
твърдиш, че още обичаш.
Почакай, не бързай с целувките нежни,
целувките, може би, ще бъдат излишни
след всичко, което ще ти разкрия...
обичах много, но казах - обичах, минало време.
Черната роза пред тебе оставих,
когато зарових в кутийка спомените
от любовта за теб и мен...
днес празнуваме десет години раздяла.
Ти плачеш... О, боже, не вярвам,
оплакваш любов отлетяла,
тъжиш за отдавна починала рана,
заровени спомени, покойна любов.
Да, плачеш на гроба на твойта любов,
преди време разбирах... но вече е късно и смешно,
аз тръгвам, оставям те сам с тъгата...
на тръгване черната роза вземи.
© Ели Зарева Все права защищены