3 нояб. 2016 г., 11:10

Черна Зима

921 2 2

Във мрак всичко потъва.

Спасение няма.

Сянка поглъща душата.

Сърцето попада в бездънната яма.

Дъждът се излива.

Луната е тъжна.

Доброто заспива.

Пустотата е нужна.

Тиха китара далече се чува.

И в последна прегръдка смъртта я придумва.

Болка пронизва крещящия мрак.

Вятър изпраща мъка и сняг.

Вихрушка от огън и мраз,

бавно поглъща мечтите на всеки от нас.

Създание зло живота си връща.

Облак от прах всичко поглъща.

Омраза завзема целия свят.

Любовта чезне от земния праг.

Нищо не остава.

Злото пирува.

Животът изчезва.

Адът ликува.

Реката тече.

И мрак я обвива.

Всичко е черно -

във черната зима.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МарияБ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно но истинско!
  • Макар и тъжно хубаво се е получило , явно всеки има в живота си по един два такива периода в съществуването си

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...