Черна Зима

3 нояб. 2016 г., 11:10

Поэзия

651 2 2

Във мрак всичко потъва.

Спасение няма.

Сянка поглъща душата.

Сърцето попада в бездънната яма.

Дъждът се излива.

Луната е тъжна.

Доброто заспива.

Пустотата е нужна.

Тиха китара далече се чува.

И в последна прегръдка смъртта я придумва.

Болка пронизва крещящия мрак.

Вятър изпраща мъка и сняг.

Вихрушка от огън и мраз,

бавно поглъща мечтите на всеки от нас.

Създание зло живота си връща.

Облак от прах всичко поглъща.

Омраза завзема целия свят.

Любовта чезне от земния праг.

Нищо не остава.

Злото пирува.

Животът изчезва.

Адът ликува.

Реката тече.

И мрак я обвива.

Всичко е черно -

във черната зима.

Eipril (Хари Спасов)

2017-05-14T01:00:38+03:00

Тъжно но истинско!
krisu (krisu)

2016-12-06T22:59:41+02:00

Макар и тъжно хубаво се е получило , явно всеки има в живота си по един два такива периода в съществуването си