Nov 3, 2016, 11:10 AM

Черна Зима

  Poetry
918 2 2

Във мрак всичко потъва.

Спасение няма.

Сянка поглъща душата.

Сърцето попада в бездънната яма.

Дъждът се излива.

Луната е тъжна.

Доброто заспива.

Пустотата е нужна.

Тиха китара далече се чува.

И в последна прегръдка смъртта я придумва.

Болка пронизва крещящия мрак.

Вятър изпраща мъка и сняг.

Вихрушка от огън и мраз,

бавно поглъща мечтите на всеки от нас.

Създание зло живота си връща.

Облак от прах всичко поглъща.

Омраза завзема целия свят.

Любовта чезне от земния праг.

Нищо не остава.

Злото пирува.

Животът изчезва.

Адът ликува.

Реката тече.

И мрак я обвива.

Всичко е черно -

във черната зима.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МарияБ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно но истинско!
  • Макар и тъжно хубаво се е получило , явно всеки има в живота си по един два такива периода в съществуването си

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...