3.11.2016 г., 11:10

Черна Зима

919 2 2

Във мрак всичко потъва.

Спасение няма.

Сянка поглъща душата.

Сърцето попада в бездънната яма.

Дъждът се излива.

Луната е тъжна.

Доброто заспива.

Пустотата е нужна.

Тиха китара далече се чува.

И в последна прегръдка смъртта я придумва.

Болка пронизва крещящия мрак.

Вятър изпраща мъка и сняг.

Вихрушка от огън и мраз,

бавно поглъща мечтите на всеки от нас.

Създание зло живота си връща.

Облак от прах всичко поглъща.

Омраза завзема целия свят.

Любовта чезне от земния праг.

Нищо не остава.

Злото пирува.

Животът изчезва.

Адът ликува.

Реката тече.

И мрак я обвива.

Всичко е черно -

във черната зима.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МарияБ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно но истинско!
  • Макар и тъжно хубаво се е получило , явно всеки има в живота си по един два такива периода в съществуването си

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...