Черната вдовица
Младостта на славeите рухна,
облак прах изви се с грозна гръд
и почерни ви очите и срама,
и тъй подготви ви за бавна смърт.
Залутахте се вий в изгнание,
забравихте покой и светлина,
загубихте и мир, и упование,
изгонихте в разгрома любовта.
Помръкнаха ума и мисълта ви
в прегръдките на черната вдовица,
в презрение умираше духа ви
от таз магьосница с красива огърлица.
Преглътнахте отровната й глътка,
препълнихте ръцете си със гняв,
а тя сърцата ви любящи стъпка
и се нахрани жадно с тях.
Защо потъна любовта ви силна?!
Къде побегна вярата крилата?!
А огънят в сърцата,
а словото в гърлата?!
В покруса плаче ми душата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Драгиева Все права защищены
