Черната зора
Ходя и не виждам накъде...
Всичко, що видя - заравям
в гроба, наречен сърце!
След мен остава тъжна тишина,
а дълбоко в моята душа
черен демон там играе
и се чуди где да се скатае!
Чувствата и мислите ми той владее
в игра безмилостно жестока,
сърцето ми от болка зее,
а бездната е тъй дълбока!
Но тялото безпомощно, във ден един,
срещна то Адамов син
и докато Дяволът спокойно спеше,
сърцето се изпълваше, гореше...
Любовта владееше ни двама,
тя бе толкова прекрасна!
В очите нямаше измама
и раната в сърцето ми зарасна...
Но демонът безмилостен, коварен,
от черни мисли той покварен,
накара ме със хладната кама
да пробода душата му добра.
Какво бях сторила? - не знам!
Потече кръв и аз се осъзнах.
"На любовта ще се отдам" -
казах и във вечен сън заспах!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валето Все права защищены