Apr 18, 2008, 2:43 PM

Черната зора

  Poetry
1.4K 0 6
Пух и прах след себе си оставям!
Ходя и не виждам накъде...
Всичко, що видя - заравям
в гроба, наречен сърце!

След мен остава тъжна тишина,
а дълбоко в моята душа
черен демон там играе
и се чуди где да се скатае!

Чувствата и мислите ми той владее
в игра безмилостно жестока,
сърцето ми от болка зее,
а бездната е тъй дълбока!

Но тялото безпомощно, във ден един,
срещна то Адамов син
и докато Дяволът спокойно спеше,
сърцето се изпълваше, гореше...

Любовта владееше ни двама,
тя бе толкова прекрасна!
В очите нямаше измама
и раната в сърцето ми зарасна...

Но демонът безмилостен, коварен,
от черни мисли той покварен,
накара ме със хладната кама
да пробода душата му добра.

Какво бях сторила? - не знам!
Потече кръв и аз се осъзнах.
"На любовта ще се отдам" -
казах и във вечен сън заспах!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валето All rights reserved.

Comments

Comments

  • накара ме със хладната кама
    да пробода душата му добра.

    Нали знаеш,че тово е в моъ стил :*:* Едно от любимите ми,Валенце!
  • Останах без думи...
    Наистина прекрасен стих, браво!!!
  • Вали, уверявам те -
    чудесно пишеш, браво !
    ще чакам още стихове от теб...
    поздрав !
  • "Любовта владееше ни двама,
    тя бе толкова прекрасна!
    В очите нямаше измама
    и раната в сърцето ми зарасна..."

    Миличко, чудесно си го казала!!!
    Браво!!!
  • Коя е тази жалка и страхлива душица,която броди из сайта и поставя двойки?Ти не заслужаваш това.Стихът ти вълнува и докосва!Поздравления!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...