crazy_val (Валето)
13 18
18.04.2008 г., 14:43 ч.

Черната зора 

  Поезия
1087 0 6
Пух и прах след себе си оставям!
Ходя и не виждам накъде...
Всичко, що видя - заравям
в гроба, наречен сърце!

След мен остава тъжна тишина,
а дълбоко в моята душа
черен демон там играе
и се чуди где да се скатае!

Чувствата и мислите ми той владее
в игра безмилостно жестока,
сърцето ми от болка зее,
а бездната е тъй дълбока!

Но тялото безпомощно, във ден един,
срещна то Адамов син
и докато Дяволът спокойно спеше,
сърцето се изпълваше, гореше...

Любовта владееше ни двама,
тя бе толкова прекрасна!
В очите нямаше измама
и раната в сърцето ми зарасна...

Но демонът безмилостен, коварен,
от черни мисли той покварен,
накара ме със хладната кама
да пробода душата му добра.

Какво бях сторила? - не знам!
Потече кръв и аз се осъзнах.
"На любовта ще се отдам" -
казах и във вечен сън заспах!

© Валето Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • накара ме със хладната кама
    да пробода душата му добра.

    Нали знаеш,че тово е в моъ стил :*:* Едно от любимите ми,Валенце!
  • Останах без думи...
    Наистина прекрасен стих, браво!!!
  • Вали, уверявам те -
    чудесно пишеш, браво !
    ще чакам още стихове от теб...
    поздрав !
  • "Любовта владееше ни двама,
    тя бе толкова прекрасна!
    В очите нямаше измама
    и раната в сърцето ми зарасна..."

    Миличко, чудесно си го казала!!!
    Браво!!!
  • Коя е тази жалка и страхлива душица,която броди из сайта и поставя двойки?Ти не заслужаваш това.Стихът ти вълнува и докосва!Поздравления!
  • Най-сетне да го видя тук!!!
Предложения
: ??:??