Черни очи
Мяташе се бясно,
душен от мисли бурни,
гореше го желанието страстно
и идваха му мисли безумни.
Все спомняше онези очи,
откраднали и неговия сън,
все те го караха да мълчи,
освободили силата на своя поглед навън.
Очите черни сплитаха ресници
в танц пленително чаровен,
погледът хвърляше искрици
във вихър смъртно отровен.
Всеки, дръзнал да потъне
в кладенеца от магия черна,
не можеше глава да извърне,
те приковаваха го със сила безмерна.
Какво се криеше в тези очи живи,
той не можеше да си отговори,
но не спираше да мисли за тях - толкова красиви! -
търсеше ги безропотно, без да си мърмори...
Искаше само да ги зърне поне за миг,
да ги целуне и в тях да се взре,
да потърси душата си, потънала в тях, с вик
да ги разтърси и тайната им да разбере...
душен от мисли бурни,
гореше го желанието страстно
и идваха му мисли безумни.
Все спомняше онези очи,
откраднали и неговия сън,
все те го караха да мълчи,
освободили силата на своя поглед навън.
Очите черни сплитаха ресници
в танц пленително чаровен,
погледът хвърляше искрици
във вихър смъртно отровен.
Всеки, дръзнал да потъне
в кладенеца от магия черна,
не можеше глава да извърне,
те приковаваха го със сила безмерна.
Какво се криеше в тези очи живи,
той не можеше да си отговори,
но не спираше да мисли за тях - толкова красиви! -
търсеше ги безропотно, без да си мърмори...
Искаше само да ги зърне поне за миг,
да ги целуне и в тях да се взре,
да потърси душата си, потънала в тях, с вик
да ги разтърси и тайната им да разбере...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габриела Симеонова Все права защищены
