fire_lovka (Габриела Симеонова)
15 44
22.11.2008 г., 8:42 ч.

Черни очи 

  Поезия
1030 0 3
Мяташе се бясно,
душен от мисли бурни,
гореше го желанието страстно
и идваха му мисли безумни.

Все спомняше онези очи,
откраднали и неговия сън,
все те го караха да мълчи,
освободили силата на своя поглед навън.

Очите черни сплитаха ресници
в танц пленително чаровен,
погледът хвърляше искрици
във вихър смъртно отровен.

Всеки, дръзнал да потъне
в кладенеца от магия черна,
не можеше глава да извърне,
те приковаваха го със сила безмерна.

Какво се криеше в тези очи живи,
той не можеше да си отговори,
но не спираше да мисли за тях - толкова красиви! -
търсеше ги безропотно, без да си мърмори...

Искаше само да ги зърне поне за миг,
да ги целуне и в тях да се взре,
да потърси душата си, потънала в тях, с вик
да ги разтърси и тайната им да разбере...

© Габриела Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??