11 окт. 2006 г., 15:43
черно
648
0
2
Има човек от сажди почернен,
щастие носи и всеки иска да го докосне.
Аз, също съм в черно. Но моето черно е друго.
Никой не иска да ме докосва,
даже от пътя се връщат.
Те вярват, че не щастие, а болка аз нося.
Прави са хората!
Вече щастие на никой не мога дари!
От сърцето ми майчино,
кръв капе от болка!
От туй сърце, щастие не може да блика!
Почернена цяла ще ходя с години.
За мен, черно и пусто ще бъде навред.
Но моля се само, дано съм последна,
последната в черно, която не носи късмет!!
щастие носи и всеки иска да го докосне.
Аз, също съм в черно. Но моето черно е друго.
Никой не иска да ме докосва,
даже от пътя се връщат.
Те вярват, че не щастие, а болка аз нося.
Прави са хората!
Вече щастие на никой не мога дари!
От сърцето ми майчино,
кръв капе от болка!
От туй сърце, щастие не може да блика!
Почернена цяла ще ходя с години.
За мен, черно и пусто ще бъде навред.
Но моля се само, дано съм последна,
последната в черно, която не носи късмет!!
© Веселина Узунова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Веси, моля те излез от там!
Тъгата винаги ще е вътре в теб.
Но все има нещо в живота, знам
поне за миг да смекчи този гнет.
Поздрав и прегръдка.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Нямам думи...
Всяка буквичка от теб е писък, болка! Зад черното се крие и почернена душа - от мъка, от сълзи... Но си достатъчно силна, за да споделиш, да дадеш израз на тази непреодолима болка - чрез стиховете си!
Поздрав... и сила...