6 февр. 2008 г., 11:33

Черно-бял филм

684 0 6
Опъната тетивата на лък -
до последно.
Стрелата - насочена във отправна точка.
Сърцето ли?!
Посоката една, но пътища много.
... И влакове тръгват в различни посоки.
А вятърът гони отронени мисли...
Като последен мохикан
или по донкихотовски?!
За да се бори с несъществуващи мелници.
Скърцат колела...
Мръсно стъкло, а през него -
сменят се - пейзаж след пейзаж.
Като лента от някакъв стар, позабравен филм.
Черно-бял. И редуват се спомен след спомен.
А кадрите на места - изтъркани
и понакъсани от времето - защо ли?!
Небето свъсено, черно -
може би ще завали - ненадейно?
Отпуснатата тетива на лък...
Стрелата е пречупена от бурята,
която се развихри изведнъж.
И глух остана само тътена
на влак, и колела,
и стар, поизбелял дори,
черно-бял филм...
Заваля. Цветен дъжд. Дори
през стъклото от спомени.


Провокирано от стих на Lingerie

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...