6.02.2008 г., 11:33

Черно-бял филм

691 0 6
Опъната тетивата на лък -
до последно.
Стрелата - насочена във отправна точка.
Сърцето ли?!
Посоката една, но пътища много.
... И влакове тръгват в различни посоки.
А вятърът гони отронени мисли...
Като последен мохикан
или по донкихотовски?!
За да се бори с несъществуващи мелници.
Скърцат колела...
Мръсно стъкло, а през него -
сменят се - пейзаж след пейзаж.
Като лента от някакъв стар, позабравен филм.
Черно-бял. И редуват се спомен след спомен.
А кадрите на места - изтъркани
и понакъсани от времето - защо ли?!
Небето свъсено, черно -
може би ще завали - ненадейно?
Отпуснатата тетива на лък...
Стрелата е пречупена от бурята,
която се развихри изведнъж.
И глух остана само тътена
на влак, и колела,
и стар, поизбелял дори,
черно-бял филм...
Заваля. Цветен дъжд. Дори
през стъклото от спомени.


Провокирано от стих на Lingerie

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...