6 feb 2008, 11:33

Черно-бял филм

  Poesía
686 0 6
Опъната тетивата на лък -
до последно.
Стрелата - насочена във отправна точка.
Сърцето ли?!
Посоката една, но пътища много.
... И влакове тръгват в различни посоки.
А вятърът гони отронени мисли...
Като последен мохикан
или по донкихотовски?!
За да се бори с несъществуващи мелници.
Скърцат колела...
Мръсно стъкло, а през него -
сменят се - пейзаж след пейзаж.
Като лента от някакъв стар, позабравен филм.
Черно-бял. И редуват се спомен след спомен.
А кадрите на места - изтъркани
и понакъсани от времето - защо ли?!
Небето свъсено, черно -
може би ще завали - ненадейно?
Отпуснатата тетива на лък...
Стрелата е пречупена от бурята,
която се развихри изведнъж.
И глух остана само тътена
на влак, и колела,
и стар, поизбелял дори,
черно-бял филм...
Заваля. Цветен дъжд. Дори
през стъклото от спомени.


Провокирано от стих на Lingerie

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...