6 feb 2008, 11:33

Черно-бял филм

  Poesía
689 0 6
Опъната тетивата на лък -
до последно.
Стрелата - насочена във отправна точка.
Сърцето ли?!
Посоката една, но пътища много.
... И влакове тръгват в различни посоки.
А вятърът гони отронени мисли...
Като последен мохикан
или по донкихотовски?!
За да се бори с несъществуващи мелници.
Скърцат колела...
Мръсно стъкло, а през него -
сменят се - пейзаж след пейзаж.
Като лента от някакъв стар, позабравен филм.
Черно-бял. И редуват се спомен след спомен.
А кадрите на места - изтъркани
и понакъсани от времето - защо ли?!
Небето свъсено, черно -
може би ще завали - ненадейно?
Отпуснатата тетива на лък...
Стрелата е пречупена от бурята,
която се развихри изведнъж.
И глух остана само тътена
на влак, и колела,
и стар, поизбелял дори,
черно-бял филм...
Заваля. Цветен дъжд. Дори
през стъклото от спомени.


Провокирано от стих на Lingerie

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...