5 мая 2012 г., 15:06

Черно-бял стих

1.2K 0 7

Ха-ха-ха-ах-ахх-ха-хах

 ... и гръм, и мълнии,

 и пух, и прах -

 безумен унес,

 сгърчен смях,

 незнаен миг,

 внезапен страх,

 разтърсване...

 ... и после пак,

 ухилен стрес -

 обратен свят,

 токсичен облак,

 първи грях,

 игра - на пусто

 проиграх...

 ... не спях -

 тъжах,

 и тръни брах...

            

о, не,

не съжалявам аз за нищо -

че тъй Живота припознавам...

... за него хващам се,

напук на Нищото.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Динчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...