5 мая 2012 г., 15:06

Черно-бял стих

1.2K 0 7

Ха-ха-ха-ах-ахх-ха-хах

 ... и гръм, и мълнии,

 и пух, и прах -

 безумен унес,

 сгърчен смях,

 незнаен миг,

 внезапен страх,

 разтърсване...

 ... и после пак,

 ухилен стрес -

 обратен свят,

 токсичен облак,

 първи грях,

 игра - на пусто

 проиграх...

 ... не спях -

 тъжах,

 и тръни брах...

            

о, не,

не съжалявам аз за нищо -

че тъй Живота припознавам...

... за него хващам се,

напук на Нищото.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Динчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...