May 5, 2012, 3:06 PM

Черно-бял стих

  Poetry
1.2K 0 7

Ха-ха-ха-ах-ахх-ха-хах

 ... и гръм, и мълнии,

 и пух, и прах -

 безумен унес,

 сгърчен смях,

 незнаен миг,

 внезапен страх,

 разтърсване...

 ... и после пак,

 ухилен стрес -

 обратен свят,

 токсичен облак,

 първи грях,

 игра - на пусто

 проиграх...

 ... не спях -

 тъжах,

 и тръни брах...

            

о, не,

не съжалявам аз за нищо -

че тъй Живота припознавам...

... за него хващам се,

напук на Нищото.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Динчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...