5 may 2012, 15:06

Черно-бял стих

  Poesía
1.2K 0 7

Ха-ха-ха-ах-ахх-ха-хах

 ... и гръм, и мълнии,

 и пух, и прах -

 безумен унес,

 сгърчен смях,

 незнаен миг,

 внезапен страх,

 разтърсване...

 ... и после пак,

 ухилен стрес -

 обратен свят,

 токсичен облак,

 първи грях,

 игра - на пусто

 проиграх...

 ... не спях -

 тъжах,

 и тръни брах...

            

о, не,

не съжалявам аз за нищо -

че тъй Живота припознавам...

... за него хващам се,

напук на Нищото.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Динчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...