5 may 2012, 15:06

Черно-бял стих

  Poesía
1.2K 0 7

Ха-ха-ха-ах-ахх-ха-хах

 ... и гръм, и мълнии,

 и пух, и прах -

 безумен унес,

 сгърчен смях,

 незнаен миг,

 внезапен страх,

 разтърсване...

 ... и после пак,

 ухилен стрес -

 обратен свят,

 токсичен облак,

 първи грях,

 игра - на пусто

 проиграх...

 ... не спях -

 тъжах,

 и тръни брах...

            

о, не,

не съжалявам аз за нищо -

че тъй Живота припознавам...

... за него хващам се,

напук на Нищото.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Динчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...