7 мая 2008 г., 16:43

Черно и бяло

Поэзия » Другая

1K 0 22

Ще хвърля тази рокля. 
Ти прости.
Не ми отива черно на снагата.
Ръцете ще докосват висини
(със бялото се чувствам по-богата).

Прости ми, Боже. 
Знам, че ме обичаш.
Не се лекува мъка с цветове.
Черното в душата си ще нося,
но тялото ми бялото зове.

Заплака, Боже. 
Не! Недей! Не трябва!
Във мен познал си своето дете.
Трудно ми е да се радвам на благата,
но... иначе... щастлива съм жена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Индиана (Криси)

Убийствено силен стих, Ани!!!!!...
Прегръдки!!!

2008-05-19T03:21:35+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Мъртвите се наситиха на черно,черно,черно...
Извади я тая бяла шамия!
силно!

2008-05-11T14:47:29+03:00
natiii (Наташа Басарова)

Поредният великолепен стих!Аплодисменти и прегръдки,Ани!!!

2008-05-09T10:30:16+03:00
obich_ (Ва)

"Черното в душата си ще нося,
но тялото ми бялото зове."

Прекрасен стих!!!!Прегръдки!!!

2008-05-08T19:18:44+03:00
Lili^^^ (Мария Георгиева)

Като Скарлет в "Отнесени от вихъра" Така е, не може цял живот да се тъжи, няма време Хареса ми

2008-05-08T15:52:52+03:00