Ще хвърля тази рокля.
Ти прости.
Не ми отива черно на снагата.
Ръцете ще докосват висини
(със бялото се чувствам по-богата).
Прости ми, Боже.
Знам, че ме обичаш.
Не се лекува мъка с цветове.
Черното в душата си ще нося,
но тялото ми бялото зове.
Заплака, Боже.
Не! Недей! Не трябва!
Във мен познал си своето дете.
Трудно ми е да се радвам на благата,
но... иначе... щастлива съм жена.
© Анета All rights reserved.
Прегръдки!!!