May 7, 2008, 4:43 PM

Черно и бяло

Poetry » Other

1K 0 22

Ще хвърля тази рокля. 
Ти прости.
Не ми отива черно на снагата.
Ръцете ще докосват висини
(със бялото се чувствам по-богата).

Прости ми, Боже. 
Знам, че ме обичаш.
Не се лекува мъка с цветове.
Черното в душата си ще нося,
но тялото ми бялото зове.

Заплака, Боже. 
Не! Недей! Не трябва!
Във мен познал си своето дете.
Трудно ми е да се радвам на благата,
но... иначе... щастлива съм жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

Убийствено силен стих, Ани!!!!!...
Прегръдки!!!

2008-05-19T03:21:35+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Мъртвите се наситиха на черно,черно,черно...
Извади я тая бяла шамия!
силно!

2008-05-11T14:47:29+03:00
natiii (Наташа Басарова)

Поредният великолепен стих!Аплодисменти и прегръдки,Ани!!!

2008-05-09T10:30:16+03:00
obich_ (Ва)

"Черното в душата си ще нося,
но тялото ми бялото зове."

Прекрасен стих!!!!Прегръдки!!!

2008-05-08T19:18:44+03:00
Lili^^^ (Мария Георгиева)

Като Скарлет в "Отнесени от вихъра" Така е, не може цял живот да се тъжи, няма време Хареса ми

2008-05-08T15:52:52+03:00