May 7, 2008, 4:43 PM

Черно и бяло 

  Poetry » Other
840 0 22
Ще хвърля тази рокля. 
Ти прости.
Не ми отива черно на снагата.
Ръцете ще докосват висини
(със бялото се чувствам по-богата).

Прости ми, Боже.
Знам, че ме обичаш.
Не се лекува мъка с цветове.
Черното в душата си ще нося,
но тялото ми бялото зове.

Заплака, Боже.
Не! Недей! Не трябва!
Във мен познал си своето дете.
Трудно ми е да се радвам на благата,
но... иначе... щастлива съм жена.

© Анета All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??