7.05.2008 г., 16:43 ч.

Черно и бяло 

  Поезия » Друга
5.0 / 18
891 0 22
Ще хвърля тази рокля.
Ти прости.
Не ми отива черно на снагата.
Ръцете ще докосват висини
(със бялото се чувствам по-богата).
Прости ми, Боже.
Знам, че ме обичаш.
Не се лекува мъка с цветове.
Черното в душата си ще нося,
но тялото ми бялото зове.
Заплака, Боже.
Не! Недей! Не трябва! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Предложения
  • Очите й са сложни. По тях ще я познаеш. По мислите тревожни, които ти не знаеш. По капчицата сол тър...
  • Светът е странно разлюлян – циклоп на глинени нозе. Седи си Бог в прашинка взрян, дали ѝ даде, или в...
  • Не заспах... Като смърт ще е дълга нощта. Черни шалове мята над земята студена. Отвисоко се хили кръ...

Още произведения »