7.05.2008 г., 16:43 ч.

Черно и бяло 

  Поезия » Друга
839 0 22
Ще хвърля тази рокля. 
Ти прости.
Не ми отива черно на снагата.
Ръцете ще докосват висини
(със бялото се чувствам по-богата).

Прости ми, Боже.
Знам, че ме обичаш.
Не се лекува мъка с цветове.
Черното в душата си ще нося,
но тялото ми бялото зове.

Заплака, Боже.
Не! Недей! Не трябва!
Във мен познал си своето дете.
Трудно ми е да се радвам на благата,
но... иначе... щастлива съм жена.

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??