Черно кафе
Всичко скрито излиза на повърхността,
дълбоко в себе си плача аз.
Черни балони плуват в съня ми,
в дивата, тихата нощ...
Избледняват лицата слепи
в съзнанието ми натежало.
В безсъзнание е душата,
мъртви мечти стенат в безкрая.
Бодливи цветя крещят – „Светлина!”.
Стръмни пътеки тайно те подвеждат,
радват се на лудостта ти. ...