19.08.2010 г., 20:23

Черно кафе

875 0 0

Черно кафе

 

Всичко скрито излиза на повърхността,
дълбоко в себе си плача аз.
Черни балони плуват в съня ми,

в дивата, тихата нощ...

 

Избледняват лицата слепи

в съзнанието ми натежало.

В безсъзнание е душата,

мъртви мечти стенат в безкрая.

Бодливи цветя крещят – „Светлина!”.

Стръмни пътеки тайно те подвеждат,

радват се на лудостта ти.

 

Отровен еликсир в кръвта ми гори,

вените разяжда и пак крещи...
Измамното желание, вече изречено,

омагьосва ме...
като черно кадифе по лятното море.
Морските вълни играят си с детските мечти,

черно кафе ври в безкрайната тъма,

покойна диря оставя за следа,

да го последвам иска то сега...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...