2 окт. 2005 г., 00:13

Черното

Поэзия

889 0 6

Слънцето навлича
черна риза
и мракът акостира
като огромно
мастилено петно,
намерил пристан.
Полетяват жилави
въжета с куки
за абордаж.
Черното простира
свойта пелерина,
просмуква се в мислите,
остъргва вярата,
надеждата руши.
Потънало в душата
пръска отровни семена
и непрестанно се множи.
Прииждат дни
по - черни от смъртта
и няма светлина...
Животът стене,
а мечката в гърдите
все по - яростно ръмжи.
Знам, черното не ми отива,
къде е живата вода...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Fabiana (Галя Николова)

Това, което съм искала да изразя, крещи от всяка дума в стиха, но Светльо ти е обяснил, както подобава. Дай да видим твои произведения, да видим ти как можеш да се изразяваш, освен два кисели и недодялани коментара, нищо не прочетох от теб, все пак мерси за тройката.
Благодаря и на другите за вниманието!

2005-10-03T13:29:15+03:00
aio (Елица)

Мога ли да попитам какжо си искала да изразиш с това стихотворение??Би триабжало да се подразбира ама...

2005-10-03T10:37:11+03:00
zara (Здравка Маринова)

Хубаво и силно.

2005-10-03T09:30:47+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Имаш и силата и вярата, щом си успяла да създадеш този много въздействащ стих. Браво, Гале!

2005-10-02T18:50:18+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Ако я имах...живата вода,бих ти дала глътчица,Гале!Да не спираме да я търсим..А????

2005-10-02T11:10:36+03:00