Fabiana (Галя Николова)
216 821
2.10.2005 г., 0:13 ч.

Черното 

  Поезия
693 0 6
Слънцето навлича
черна риза
и мракът акостира
като огромно
мастилено петно,
намерил пристан.
Полетяват жилави
въжета с куки
за абордаж.
Черното простира
свойта пелерина,
просмуква се в мислите,
остъргва вярата,
надеждата руши.
Потънало в душата
пръска отровни семена
и непрестанно се множи.
Прииждат дни
по - черни от смъртта
и няма светлина...
Животът стене,
а мечката в гърдите
все по - яростно ръмжи.
Знам, черното не ми отива,
къде е живата вода...

© Галя Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това, което съм искала да изразя, крещи от всяка дума в стиха, но Светльо ти е обяснил, както подобава. Дай да видим твои произведения, да видим ти как можеш да се изразяваш, освен два кисели и недодялани коментара, нищо не прочетох от теб, все пак мерси за тройката.
    Благодаря и на другите за вниманието!
  • Мога ли да попитам какжо си искала да изразиш с това стихотворение??Би триабжало да се подразбира ама...
  • Хубаво и силно.
  • Имаш и силата и вярата, щом си успяла да създадеш този много въздействащ стих. Браво, Гале!
  • Ако я имах...живата вода,бих ти дала глътчица,Гале!Да не спираме да я търсим..А????
  • Стихът е много мрачен,но е изказан доста изчерпателно.
Предложения
: ??:??