Черното
Слънцето навлича
черна риза
и мракът акостира
като огромно
мастилено петно,
намерил пристан.
Полетяват жилави
въжета с куки
за абордаж.
Черното простира
свойта пелерина,
просмуква се в мислите,
остъргва вярата,
надеждата руши.
Потънало в душата
пръска отровни семена
и непрестанно се множи.
Прииждат дни
по - черни от смъртта
и няма светлина...
Животът стене,
а мечката в гърдите
все по - яростно ръмжи.
Знам, черното не ми отива,
къде е живата вода...
черна риза
и мракът акостира
като огромно
мастилено петно,
намерил пристан.
Полетяват жилави
въжета с куки
за абордаж.
Черното простира
свойта пелерина,
просмуква се в мислите,
остъргва вярата,
надеждата руши.
Потънало в душата
пръска отровни семена
и непрестанно се множи.
Прииждат дни
по - черни от смъртта
и няма светлина...
Животът стене,
а мечката в гърдите
все по - яростно ръмжи.
Знам, черното не ми отива,
къде е живата вода...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
