Черното - извикан вопъл
Стон на струна чува се - протяжно... меко...
акордът претворява се във вечно ехо
и тъжно.. тъжничко припява, някак леко -
в черен блус изпяваш болката, Човеко!
Песента на роба идва отдалеко,
в знойна нощ припява му небето,
звездите се поклащат замечтано -
в стъпката на блус сърце е завладяно
И акордите тревожно се разливат,
с надежда плаха във душа се впиват -
блусът в черно е прегърнал мрака
и нейде там, пее робът, сиромаха.
И струната в извикан вопъл,
скъсва се и продължава в госпъл
Бога - робът в песен умолява
божествената черна музика запява!
Р. Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
