Червената шапчица
Нарисуваха ни вечерите.
Полупълни.
Само думите ни пречеха.
Да сме безмълвни.
...
Вечерта накапва. Като обещание.
А утрото се случва пълносмислено.
Когато всяка мисъл е желание,
тогава времето ни е орисано.
Обмислям те. До всичките детайли.
До всяка мимика. И до сълзите.
Когато спомените са нетрайни,
тогава липсват нощите. И дните.
Написвам те. Във пълнолуние.
Ти си вълкът, а аз съм самодивата.
Когато шапките свирят на струните,
тогава вечерта... убива те...
Полупълни.
Само думите ни пречеха.
Да сме безмълвни.
...
Вечерта накапва. Като обещание.
А утрото се случва пълносмислено.
Когато всяка мисъл е желание,
тогава времето ни е орисано.
Обмислям те. До всичките детайли.
До всяка мимика. И до сълзите.
Когато спомените са нетрайни,
тогава липсват нощите. И дните.
Написвам те. Във пълнолуние.
Ти си вълкът, а аз съм самодивата.
Когато шапките свирят на струните,
тогава вечерта... убива те...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стаси Все права защищены
