Червената шапчица
Полупълни.
Само думите ни пречеха.
Да сме безмълвни.
...
Вечерта накапва. Като обещание.
А утрото се случва пълносмислено.
Когато всяка мисъл е желание,
тогава времето ни е орисано.
Обмислям те. До всичките детайли.
До всяка мимика. И до сълзите.
Когато спомените са нетрайни,
тогава липсват нощите. И дните.
Написвам те. Във пълнолуние.
Ти си вълкът, а аз съм самодивата.
Когато шапките свирят на струните,
тогава вечерта... убива те...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стаси Todos los derechos reservados
