Червени са опитаните вишни
От тук до зимата копая нежна пропаст,
а паячето-време спуска тънка нишка
и кръстът на гърба му сочи - мост е!
Но ти не стъпвай! Вечността е нищо.
От другата страна са всички смърти,
над тях и светлината не въздиша.
Преди да стигнем, може да се върнем-
пчелици по разцъфналата вишна.
И виждаш ли каква непоносимост
на зимата живота да признае!
Сезоните, макар и повторими,
са само тук, след моста тишина е.
А паячето кима уморено,
в ръцете ми заслушано заспива...
То вярва - плод, от вишните заченат,
след тази пропаст няма вкус на зима.
И кара ме да бъда променена.
Синее най-кафявото в очите....
Аз имам незабравки, но зелени.
Шампанското на залеза магнит е.
Боричкат се венчално цветовете,
оранжеви минутите танцуват
по нишката на паячето лека,
но силна за товара неизгубен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
