30 сент. 2020 г., 11:21
От тук до зимата копая нежна пропаст,
а паячето-време спуска тънка нишка
и кръстът на гърба му сочи - мост е!
Но ти не стъпвай! Вечността е нищо.
От другата страна са всички смърти,
над тях и светлината не въздиша.
Преди да стигнем, може да се върнем-
пчелици по разцъфналата вишна.
И виждаш ли каква непоносимост
на зимата живота да признае!
Сезоните, макар и повторими,
са само тук, след моста тишина е. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация