RainaVakova
422 результатов
Дори да си подреждаме албумите
с наведена към времето глава,
отишлият си... няма да се върне,
но жив е всеки, който е живял.
Свещица, извисила до безкрая ...
  288 
Бягат очите по крехка вода,
вече стаила се в облак.
Беше валяло и пак заваля
бистро и лятно, и много.
Важен и топъл новият ден ...
  121 
Забравям отвратителния навик
причините да търся според всичко
и пряко сили да си обяснявам
как чудото на грешката прилича.
Отвиквам от крилати постулати, ...
  139 
Дните, мамо, са като сухарчета,
меки от ината на сълзите ми.
В съненото нося ти попарката.
Вие ти се свят, че те надигам.
Включваме да свети телевизора. ...
  225  10  14 
Този дъжд не тежи на картината,
а от сънена рамка прелива.
Има плетка на мого години
и не са гласовете му сиви.
Не посяга за четчица времето ...
  283  11 
Усмихни ми се, Вятърко,
че те слънце довея,
да разлистиш тетрадката
на полето широко...
Спи земята в очакване ...
  133 
Това не е мъгла,
а завивка
на непобедими вълнения,
в които,
името си ако извикаш, ...
  196 
Сълзичка ли реката ми отнесе
или от капка тръгва дълбината,
когато бряг и бряг се гледат честно,
а сянката на слънцето е сляпа?
Не се завръща в старите недели ...
  237  17 
Да имаш вода
и да не си измиеш очите,
е престъпление.
Какво като си утолил жаждата,
щом виждането ...
  227  10  18 
Не мога да си тръгна преди да съм видяла
очите на конете, които спят без сън,
вкуса на своя страх и кърпата му бяла
и сребърните мрежи на паяка отвън.
Не мога да си тръгна преди да съм разбрала, ...
  1152  18  10 
Момчето,
което говори с очите ми,
познава сенките им тревожни,
дали ги затварям,
за да заспивам, ...
  1060  10  17 
От едната ти ръка
до другата
е всичката сладост, че дишам.
Моля те, не ме пускай...
дори коса ...
  583 
Този вятър е друг.
Търкаля в равното
изсъхналите клони
на вековни сънища.
На пъновете сяда ...
  508 
Усмивките - усмивка и една.
Иконата не може да ги скрие.
Остана от мълчаната вода
и аз й нося глътка да отпие.
Застиналите крехки семена ...
  543 
Сега признавам. Може би е грозно,
че всичките ми снимки са сериозни.
Застивам като мрамор в куха поза,
прикрила всички истински неврози...
Така е ясно - хуморът е мъртъв. ...
  518 
Избягала от цветните води,
не чакам песента да стане златна.
И мостът на въздишките мълчи.
Поемам въздух в твоите обятия.
В най-синята и пълна тишина ...
  710  12  13 
Все повече расте желанието ми
да се изгубя в дългите ръкави
на зимните, но празнични в небето,
танцуващи с рождението на щурчето,
облаци. ...
  594 
Когато задуха,
не знаех за звездната приказка.
Изгладил бе вятърът пътя,
настръхнал от чакане.
Пристъпила тихо, ...
  589  17 
Преваля разсеян нетрайният ден
и стъпвам
в мъгливи пътеки...
Небето е тясно за нов Витлеем,
а късните лодки ...
  578 
Завърнах се по бреговете
на пианото...
Диезите надигнаха вълните.
Страхът ми се закле, че ще остане,
докато съм способна да обичам. ...
  520  10  11 
Но гледай - не изгрява слънцето
дори в разгара на следобеда.
Дървото се е обещало за прегръдка на вятъра в един речитатив.
А уморените коне, към залеза
от никого неводени, ...
  836 
Да те излъжа
е да лъжа себе си,
че сянката на приказната кула
държи изправена глава
и чака плитките ми да пораснат, ...
  497 
Дъгата,
по която тихо стъпвам,
е сякаш светлина новородена.
Не знаех вчера,
че от днес до утре ...
  561 
В бялата стая,
празна и гола,
с прозорец за въздуха тесен,
имаха
роля ...
  646 
Всяка сълза си търси
дълго началото.
Преди да залюти и
преди да стане излишна,
обича да се връща ...
  621 
Изгубена в безсмислени очи
и изгревите виждах като болни.
Веднъж ме заговориха, на ти,
ала тогава още не говорех.
Потънала в нелепа равнина ...
  477 
Наказах го - голямото очакване -
с доверие,
до вчера немислимо.
За първи път любимите ми макове
са сложени ...
  571  15 
Толкова е глупаво да липсват
болките,
които сме отричали.
В нямата ми утринна молитва
само страхове ...
  587 
Върхът нахлупи крива бяла шапка.
И зимен сън заспаха
висините.
Но кацна на реброто на елхата
една звезда ...
  533 
Изчистих градината от измръзнали липси.
Пощата - от известия и реклами.
Раклата - от кенарени ризи,
чашите - от уморени пиянства.
Преместих времето в друго време. ...
  692  15 
Ще бъде тихо, есенно и странно.
Огнището на две ще се дели.
Едната му страна ще гасне бавно,
а в другата копнежът ще гори.
Стъклото изпотено, но студено, ...
  538  12  15 
В зелените очи на тиха котка,
загледани с дъждовния лиризъм,
пристига утрото и свети кротко.
Муцунката щастливо се облизва.
На залив по гръбначето протягам ...
  517 
Червеното е само за пиячи,
в сърцето удря, истините буди.
Каквото разстоянията значат,
пиячите не може да учуди.
Кажи ми, че рубинената чаша ...
  499 
Пропуснатите струни са илюзия.
Тревите ме обгърнаха изцяло.
Извличаш звуци с малкото си пръстче
от тялото им, вече пожълтяло.
Каквото е могло, ...
  537  11 
Отрекохме се от всичко,
но пък ни бе хубаво.
Аз без малко да литна,
ти - да се влюбиш.
Къщата беше сламена, ...
  530 
Бързо свиквам да гледам в слънцето,
да го търся,
да го опитвам,
да си внушавам, че не поглъща
истории ...
  551 
И нарисувай, ако имаш време,
контурите
на своята илюзия.
Очи ще има - бели хризантеми,
руменина по бузите. ...
  600 
Евтин е покоят и е хладен.
Цялата надежда е на прицел.
Дай ръка, небето е измамно,
точно като падаме, ще литнем.
Само, ако легнем на земята, ...
  511 
Глупости хиляда и двеста -
пепеляшки, пантофки и балове.
Червената шапчица често
храни вълка, а не баба си.
Котаракът с продупчени чизми ...
  504  13 
До потопа са няколко вечери,
през които ще си отива
химията,
а новини и речи
в изповеди от телевизора ...
  451 
Предложения
: ??:??