RainaVakova
436 результатов
Отдавна, може би тогава,
когато още се озъртах,
видях, че в светлото остава,
прашинката да търси въздух...
Безкрайно лека на ревера, ...
когато още се озъртах,
видях, че в светлото остава,
прашинката да търси въздух...
Безкрайно лека на ревера, ...
193
7
10
Той ще открадне сухото на очите ми
с рязко лютене,
ще се извие като въпросителна,
решила всички проблеми...
После ще пробва дълбокото вдишване, ...
с рязко лютене,
ще се извие като въпросителна,
решила всички проблеми...
После ще пробва дълбокото вдишване, ...
165
2
6
От изгрева денят е подреден
по графика на някакви задачи.
Избързва, който не е уморен,
а мързелът след случая се влачи.
Желание ли стъпва на педал? ...
по графика на някакви задачи.
Избързва, който не е уморен,
а мързелът след случая се влачи.
Желание ли стъпва на педал? ...
282
4
8
Когато слънцето е бавно,
а птиците не гонят сянката от хоризонта,
откосът светъл пълни
медени петунии...
Към бентове се втурват ...
а птиците не гонят сянката от хоризонта,
откосът светъл пълни
медени петунии...
Към бентове се втурват ...
307
3
8
И не е съд божественото право
след погледа надясно и наляво,
когато за едно се колебаеш,
а другото уверено желаеш...
или препънеш вярната си крачка ...
след погледа надясно и наляво,
когато за едно се колебаеш,
а другото уверено желаеш...
или препънеш вярната си крачка ...
319
2
1
Полека, полека олеква небето вечерно.
Звездите - печати от восък, го крепят.
Болезнено мъдра, безмилостно щедра-
луната е бледият дом на крилете...
И живо, и млечно за тях се завръща покоят. ...
Звездите - печати от восък, го крепят.
Болезнено мъдра, безмилостно щедра-
луната е бледият дом на крилете...
И живо, и млечно за тях се завръща покоят. ...
423
3
4
Който и да разбърка душата на вятъра,
есента я подрежда.
Дори гатанките си имат собствено място
под мъгливия шлейф.
Близки по кръв и по родство с иконите, ...
есента я подрежда.
Дори гатанките си имат собствено място
под мъгливия шлейф.
Близки по кръв и по родство с иконите, ...
500
4
Където и да ходят, все се връщат
на пълното си място небесата.
И облаците слагат вратовръзки...
Расте навътре тихичко душата.
По гръбчето на циганското време ...
на пълното си място небесата.
И облаците слагат вратовръзки...
Расте навътре тихичко душата.
По гръбчето на циганското време ...
588
5
14
Рано ми е
да те обичам огнена
и вятърно категорична,
в рехава шума заровила
луди котета до ушите, ...
да те обичам огнена
и вятърно категорична,
в рехава шума заровила
луди котета до ушите, ...
487
2
6
Не зная на какво съм заприличала
след изгревите топло многозначни,
в които бързането е извикало
тълкуване по неразумни начини.
И плановете, все неадаптивни ...
след изгревите топло многозначни,
в които бързането е извикало
тълкуване по неразумни начини.
И плановете, все неадаптивни ...
479
1
3
И мравките усещат, че е лято,
полазили по слънчевата пита,
но помнят как търкаляха зърната
и мелеше ги буен дъжд с копита.
А в светлата игра е много жарко. ...
полазили по слънчевата пита,
но помнят как търкаляха зърната
и мелеше ги буен дъжд с копита.
А в светлата игра е много жарко. ...
613
7
14
Той е моето време, в което не остарявам.
Топла ръка, караща ме да се повтарям в буквичка.
Закачливата и сериозна мисъл -
шепнещо разговаряща.
Храмът, в който вярата с мен е щастливо глупава. ...
Топла ръка, караща ме да се повтарям в буквичка.
Закачливата и сериозна мисъл -
шепнещо разговаряща.
Храмът, в който вярата с мен е щастливо глупава. ...
431
2
3
По устните на грапавия вятър
полепнали са светли песъчинки...
И мирното море е непонятно.
Вълните може би не ги е имало.
Подмамени от памет обещаваща, ...
полепнали са светли песъчинки...
И мирното море е непонятно.
Вълните може би не ги е имало.
Подмамени от памет обещаваща, ...
572
3
11
Потъмняха къпините
като кръгли очета на дяволи,
изпревариха гроздето и отбиха
безкрая от пътя,
а след първия облак, ...
като кръгли очета на дяволи,
изпревариха гроздето и отбиха
безкрая от пътя,
а след първия облак, ...
458
6
13
Дори да си подреждаме албумите
с наведена към времето глава,
отишлият си... няма да се върне,
но жив е всеки, който е живял.
Свещица, извисила до безкрая ...
с наведена към времето глава,
отишлият си... няма да се върне,
но жив е всеки, който е живял.
Свещица, извисила до безкрая ...
903
4
6
Бягат очите по крехка вода,
вече стаила се в облак.
Беше валяло и пак заваля
бистро и лятно, и много.
Важен и топъл новият ден ...
вече стаила се в облак.
Беше валяло и пак заваля
бистро и лятно, и много.
Важен и топъл новият ден ...
520
4
8
Забравям отвратителния навик
причините да търся според всичко
и пряко сили да си обяснявам
как чудото на грешката прилича.
Отвиквам от крилати постулати, ...
причините да търся според всичко
и пряко сили да си обяснявам
как чудото на грешката прилича.
Отвиквам от крилати постулати, ...
552
4
6
Дните, мамо, са като сухарчета,
меки от ината на сълзите ми.
В съненото нося ти попарката.
Вие ти се свят, че те надигам.
Включваме да свети телевизора. ...
меки от ината на сълзите ми.
В съненото нося ти попарката.
Вие ти се свят, че те надигам.
Включваме да свети телевизора. ...
559
10
14
Този дъжд не тежи на картината,
а от сънена рамка прелива.
Има плетка на мого години
и не са гласовете му сиви.
Не посяга за четчица времето ...
а от сънена рамка прелива.
Има плетка на мого години
и не са гласовете му сиви.
Не посяга за четчица времето ...
856
6
11
Усмихни ми се, Вятърко,
че те слънце довея,
да разлистиш тетрадката
на полето широко...
Спи земята в очакване ...
че те слънце довея,
да разлистиш тетрадката
на полето широко...
Спи земята в очакване ...
486
7
8
Това не е мъгла,
а завивка
на непобедими вълнения,
в които,
името си ако извикаш, ...
а завивка
на непобедими вълнения,
в които,
името си ако извикаш, ...
602
3
4
Сълзичка ли реката ми отнесе
или от капка тръгва дълбината,
когато бряг и бряг се гледат честно,
а сянката на слънцето е сляпа?
Не се завръща в старите недели ...
или от капка тръгва дълбината,
когато бряг и бряг се гледат честно,
а сянката на слънцето е сляпа?
Не се завръща в старите недели ...
600
9
17
Да имаш вода
и да не си измиеш очите,
е престъпление.
Какво като си утолил жаждата,
щом виждането ...
и да не си измиеш очите,
е престъпление.
Какво като си утолил жаждата,
щом виждането ...
604
10
18
Не мога да си тръгна преди да съм видяла
очите на конете, които спят без сън,
вкуса на своя страх и кърпата му бяла
и сребърните мрежи на паяка отвън.
Не мога да си тръгна преди да съм разбрала, ...
очите на конете, които спят без сън,
вкуса на своя страх и кърпата му бяла
и сребърните мрежи на паяка отвън.
Не мога да си тръгна преди да съм разбрала, ...
1486
18
9
Момчето,
което говори с очите ми,
познава сенките им тревожни,
дали ги затварям,
за да заспивам, ...
което говори с очите ми,
познава сенките им тревожни,
дали ги затварям,
за да заспивам, ...
1493
10
17
От едната ти ръка
до другата
е всичката сладост, че дишам.
Моля те, не ме пускай...
дори коса ...
до другата
е всичката сладост, че дишам.
Моля те, не ме пускай...
дори коса ...
904
4
1
Този вятър е друг.
Търкаля в равното
изсъхналите клони
на вековни сънища.
На пъновете сяда ...
Търкаля в равното
изсъхналите клони
на вековни сънища.
На пъновете сяда ...
832
1
2
Усмивките - усмивка и една.
Иконата не може да ги скрие.
Остана от мълчаната вода
и аз й нося глътка да отпие.
Застиналите крехки семена ...
Иконата не може да ги скрие.
Остана от мълчаната вода
и аз й нося глътка да отпие.
Застиналите крехки семена ...
875
6
7
Сега признавам. Може би е грозно,
че всичките ми снимки са сериозни.
Застивам като мрамор в куха поза,
прикрила всички истински неврози...
Така е ясно - хуморът е мъртъв. ...
че всичките ми снимки са сериозни.
Застивам като мрамор в куха поза,
прикрила всички истински неврози...
Така е ясно - хуморът е мъртъв. ...
845
3
4
Избягала от цветните води,
не чакам песента да стане златна.
И мостът на въздишките мълчи.
Поемам въздух в твоите обятия.
В най-синята и пълна тишина ...
не чакам песента да стане златна.
И мостът на въздишките мълчи.
Поемам въздух в твоите обятия.
В най-синята и пълна тишина ...
1025
12
13
Все повече расте желанието ми
да се изгубя в дългите ръкави
на зимните, но празнични в небето,
танцуващи с рождението на щурчето,
облаци. ...
да се изгубя в дългите ръкави
на зимните, но празнични в небето,
танцуващи с рождението на щурчето,
облаци. ...
897
4
7
Когато задуха,
не знаех за звездната приказка.
Изгладил бе вятърът пътя,
настръхнал от чакане.
Пристъпила тихо, ...
не знаех за звездната приказка.
Изгладил бе вятърът пътя,
настръхнал от чакане.
Пристъпила тихо, ...
899
7
17
Преваля разсеян нетрайният ден
и стъпвам
в мъгливи пътеки...
Небето е тясно за нов Витлеем,
а късните лодки ...
и стъпвам
в мъгливи пътеки...
Небето е тясно за нов Витлеем,
а късните лодки ...
884
7
6
Завърнах се по бреговете
на пианото...
Диезите надигнаха вълните.
Страхът ми се закле, че ще остане,
докато съм способна да обичам. ...
на пианото...
Диезите надигнаха вълните.
Страхът ми се закле, че ще остане,
докато съм способна да обичам. ...
826
10
11
Но гледай - не изгрява слънцето
дори в разгара на следобеда.
Дървото се е обещало за прегръдка на вятъра в един речитатив.
А уморените коне, към залеза
от никого неводени, ...
дори в разгара на следобеда.
Дървото се е обещало за прегръдка на вятъра в един речитатив.
А уморените коне, към залеза
от никого неводени, ...
1137
4
3
Да те излъжа
е да лъжа себе си,
че сянката на приказната кула
държи изправена глава
и чака плитките ми да пораснат, ...
е да лъжа себе си,
че сянката на приказната кула
държи изправена глава
и чака плитките ми да пораснат, ...
816
2
5
Дъгата,
по която тихо стъпвам,
е сякаш светлина новородена.
Не знаех вчера,
че от днес до утре ...
по която тихо стъпвам,
е сякаш светлина новородена.
Не знаех вчера,
че от днес до утре ...
883
8
9
В бялата стая,
празна и гола,
с прозорец за въздуха тесен,
имаха
роля ...
празна и гола,
с прозорец за въздуха тесен,
имаха
роля ...
965
5
9
Всяка сълза си търси
дълго началото.
Преди да залюти и
преди да стане излишна,
обича да се връща ...
дълго началото.
Преди да залюти и
преди да стане излишна,
обича да се връща ...
947
4
4
Изгубена в безсмислени очи
и изгревите виждах като болни.
Веднъж ме заговориха, на ти,
ала тогава още не говорех.
Потънала в нелепа равнина ...
и изгревите виждах като болни.
Веднъж ме заговориха, на ти,
ала тогава още не говорех.
Потънала в нелепа равнина ...
790
7
7
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
